Багдад:

Багдад (на арабски: بغداد), е столицата на Ирак и на провинция Багдад. Името произлиза от персийското Баг-дад, означаващо 'Бог даде' или Баг-да-ду - 'Градината на Бог'. Той е вторият по-големина град в Югозападна Азия след Техеран, като населението му през 2006 е приблизително 7 400 000. Градът се намира на река Тигър и през средновековието е бил столица на Абасидския халифат.

История

“Кръглият град“ е построен от халиф ал Мансур(Абу Джафар Абдуллах ибн Мохаммад,Ал Мансур,754-775). Със създаването му Абасидите не искали да осигурят сигурността си, а искали да покажат, че са надминали предците си. Поради тази причина те изразходвали огромни средства по строежа; били нужни милиони дирхами, участвали над 100000 души от работници и занаятчии. За строежа на самия град историците нямат точна представа. Най-достоверни сведения ни дават записките на един от архитектите на стените – Рабах.

Градът се отличавал със своята кръгла форма и бил разделен на 2 части:

Външната стена била висока 20 метра, а пред нея имало дълбок ров (хандак). Всяка стена имала по четири портала, с по 2 порти, свързващи се чрез покрит коридор( риуак). Между 2 портала имало стаи за стражата, като те имали изход към някоя главна улица. Сред важните постройки в Централния град се отличават: дворецът на халифа, главната джамия и пристройките към дворцовия комплекс, определени за приближените на халифа.

След време Кръглият град (който всъщност е Багдад) престава да бъде икономически и политически център на халифата. Градът става много пренаселен (бил един от най-многолюдните градове в света по онова време), което принуждава халифа да премести двореца си в околностите на Багдад. В местността Ал Карх бил построен нов комплекс, където халифа прекарвал повечето си време, като почти всички административни сгради били преместени около новия дворец. Всички тези постройки се свързвали с Багдад чрез крепостна стена.

За разлика от омеядските центрове, Багдад се развил бързо. Това се дължало най-вече на по–сигурната данъчна система, чрез която владетелите събирали повече данъци. Те били нужни най-вече за заплати на войниците в самата столица (за разлика от Дамаск в Багдад се настанява огромна войска), за които били нужни десетки милиони дирхами. Важността на Багдад привлякла нови търговци и жители. Това довело до превръщането на Багдад в многоноционален град. В редиците на ал-Мансур имало и много войници от Иран и Средна Азия, превърнали се в ядро на армията на Абасидите.

С течение на годините Багдад израснал като център на ислямската култура и се превърнал в най-големия град в Западна Азия, надминаващ понякога и самия Константинопол.

Градът остава под контрола на османците до Първата световна война, след което е под британско управление. Ирак получава формална независимост през 1932 и абсолютна през 1946, след което градът започва да просперира. През 1900 населението му е било едва 145 000, но до средата на века достига 600 000 души. През 1970-те населението нараства с огромни темпове, най-вече заради бурното развитие поради големия скок в цената на петрола. Ирано-иракската война успява да сложи край на този просперитет, тъй като голяма част от парите, нужни на града, отиват за армията, а и над 1,5 млн. души от населението на Ирак загиват по време на войната. Иран на няколко пъти обстрелва града с ракети, но не успява да нанесе големи щети или да убие много хора. Двете войни в Персийския залив успяват да превърнат части от града в руини — факт, за който допринасят най-вече масираните бомбардировки от страна на коалиционните сили, особено през март и април 2003. Процесът по реконструкция и пълното възстановяване на електро- и водоснабдяването не е приключил дори повече от 3 години след началото на войната.

Управление

Градът има 9 съвета, който управляват основните квартали. Те се разделят на 88 регионални съвета, които управляват по-малки части от Багдад. Съществува и един общ градски съвет, в който влизат 37 души от кварталите с най-голямо население.

География

Багдад се намира на река Тигър и е на около 50 км от река Ефрат. По-голямата част от града е на плосък терен, като кварталите на западната страна на реката са по-богати от тези на източната. Въпреки наличието на голям брой паркове и зелени площи в града често вилнеят пясъчни бури.

През вековете градът винаги е бил важен търговски и икономически център. Търговски пътища от Индия, Персия и Европа са минавали през него по едно или друго време. Днес квартал Керада се слави като средище на търговията в Багдад. Обслужва се от международно летище.

Култура

Багдад винаги е бил сред водещите арабски градове по отношение на музика, театър и визуални изкуства. Тук са родени или са творили редица известни писатели, художници и музиканти.

Личности

Външни препратки

Столици в Азия

Централна Азия : Астана, Казахстан • Бишкек, Киргизстан • Душанбе, Таджикистан • Ашхабад, Туркменистан • Ташкент, Узбекистан

Източна Азия : Пекин, Китай • Тайпе, Тайван • Токио, Япония • Пхенян, Северна Корея • Сеул, Южна Корея • Улан Батор, Монголия

Южна Азия : Кабул, Афганистан • Дака, Бангладеш • Тхимпху, Бутан • Делхи, Индия • Мале, Малдиви • Катманду, Непал • Исламабад, Пакистан • Коте, Шри Ланка

Югоизточна Азия : Бендар Сери Бегаван, Бруней • Пном Пен, Камбоджа • Дили, Източен Тимор • Джакарта, Индонезия • Виентян, Лаос • Куала Лумпур, Малайзия • Найпидо, Мианмар • Манила, Филипини • Сингапур, Сингапур • Банкок, Тайланд • Ханой, Виетнам

Югозападна Азия : Ереван, Армения • Баку, Азербайджан • Манама, Бахрейн • Никозия, Кипър • Тбилиси, Грузия • Техеран, Иран • Багдад, Ирак • Йерусалим, Израел • Аман, Йордания • Кувейт , Кувейт • Бейрут, Ливан • Маскат, Оман • Доха, Катар • Рияд, Саудитска Арабия • Дамаск, Сирия • Анкара, Турция • Абу Даби, Обединени арабски емирства • Сана, Йемен

Багдад