Article on other languages:
- Bybel
- Bibel
- الكتاب_المقدس
- Biblia
- Biblia
- Bibliya
- Библия
- Біблія
- Baebol
- Bibulu
- বাইবেল
- Bibl
- Biblija
- Библи
- Bíblia
- Séng-gĭng
- Bibliya
- ᎪᏪᎭᎨᏛ
- Bibbia
- Bible
- Библи
- Y_Beibl
- Bibelen
- Bibel
- İncile
- ބައިބަލް
- Biblia
- Αγία_Γραφή
- Bible
- Biblio
- Biblia
- Piibel
- Biblia
- کتاب_مقدس
- Raamattu
- Ai_Vola_Tabu
- Bíblian
- Bible
- Biblie
- Bibel
- An_Bíobla
- Bìoball
- Biblia
- બાઇબલ
- Baibûl
- ביבליה
- बाइबिल
- Biblija
- Biblija
- Bib
- Biblia
- Աստվածաշունչ
- Biblia
- Alkitab
- Akwụkwọ_Nsọ
- Biblia
- Biblo
- Biblían
- Bibbia
- 聖書
- Alkitab
- ბიბლია
- Biblia
- Biblia
- Таурат_және_Інжіл
- Biibili
- ಬೈಬಲ್
- 성경
- Încîl
- Bibel
- Библия
- Biblia
- Biblia
- Bibel
- Baibuli
- Biebel
- Biblíya
- ພະຄຳພີ
- Biblija
- Bībele
- Baiboly
- Библија
- ബൈബിള്
- Библи
- बायबल
- Alkitab
- Bibbja
- Bibel
- Teōāmoxtli_(Quīxtianayōtl)
- Bibel
- बाइबल
- Ombimbeli
- Bijbel_(christendom)
- Bibelen
- Bibelen
- Bibl'ye
- Baibulo
- Bíblia
- Kitaaba
- ਬਾਈਬਲ
- Biblia
- Beibel
- Biwwel
- Biblia
- Bibia
- Bíblia
- Dyuspa_Simin_Qillqa
- Bibiliya
- Biblia
- Библия
- Bibiliya
- Bibbia_cristiana
- Bible
- Bible
- Biblija
- Bible
- Biblia
- Sveto_pismo
- Bhaibheri
- Bibla
- Библија
- Bèibel
- Bebele
- Alkitab
- Bibeln
- Biblia_ya_Kikristo
- Biblijo
- விவிலியம்
- బైబిల్
- Bíblia
- Таврот_ва_Инҷил
- คัมภีร์ไบเบิล
- Injil
- Bibliya
- Tohitapu
- Baibel
- Kitab-ı_Mukaddes
- İzge_yazu
- Baibolo
- Twere_Kronkron
- Bibilia
- ئىنجىل
- Біблія
- بائبل
- Muqaddas_Kitob_(Xristian_Dinida)
- Bivhili
- Bibia
- Kinh_Thánh
- Bybel
- Biibël
- 圣经
- IBhayibhile
- בייבל
- Bíbélì_Mímọ́
- 聖經
- IBhayibheli
 |
del.icio.us |
 |
Digg |
 |
Furl |
 |
|
 |
Rojo |
| Add to OnlyWire |
Библията или Светото писание е сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танак (תנ״ך) на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет.
Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие):
- Защото всичко, що е било писано от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. (Послание към римляните, 15:4)
Историческо значение на Библията
Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е една от най-старите книги, в която по своеобразен начин е асимилирана и обогатена мисълта и мъдростта на древните Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. Например, при славяните, както и при други европейски народи, първите писмени паметници са преводи на части от Библията. Без познаване на Библията не е възможно, например, да се изучава възникването и развоя на старобългарската писменост.
История на името „Библия“
Древният град Библос (дн. Джубейла) е старо финикийско пристанище на около 40 км (25 мили) на север от Бейрут в Ливан. Библос е един от най-старите продължително населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е. Финикийската писменост стои в основата на европейските писмености. Финикийците са били и главни търговски посредници на материали за писане. Затова и тяхното търговско пристанище определя гръцкото наименование на книгата: η βίβλος, в деминутивно множествено число: τα βιβλία – книжки. Още в Книга на Макавеите, 8:23, сборникът свещени еврейски книги се нарича βίβλος, а в Книга на пророк Даниил, 9:2, βίβλοι. В документи от края на 1 век вече се среща наименованието τα βιβλία (книгите). Това наименование навлиза през латински във всички европейски езици.
Произход на наименованието „Свето писание“
Другото наименование на Библията – Свето писание се корени в самата Библия. Книгите от Стария завет се наричат по този начин на около 50 места в Новия завет (например, в Евангелие от Лука, 4:21 (писания), в Послание към римляните, 1:2 (светите писания) и др.).
Произход на наименованията „Стар“ и „Нов завет“
Според Библията, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайския завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в псалмите, за него говорят пророците. В Новия завет Исус Христос се явява онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще направи Нов завет. По-точното наименование би било съюз, но по традиция се използва завет.
Според християнските теолози понятията Стар и Нов завет означават два периода:
- времето на подготовка и очакване на Исус Христос
- времето на Исус Христос, което според Библията е времето, през което човечеството отива към оня ден и час, за който никой не знае (Евангелие от Матей), към Господния ден (1. Солунци 5:2), към великия ден (Откровение 16:14).
Библейски книги
Библейските книги са писани през изключително дълъг период от време – от около 1300 пр.н.е. до около 100 г.
Според сегашната последователност на подреждане на книгите в Библията, която е установена от две хилядолетия, първа е Битие, а последната – Откровение на Йоан или Апокалипсис. По този начин Библията обхваща символично периода от създаване на земята и небето (Битие, 1:1) до появата на ново небе и нова земя (Откровение 21:1).
Според католическия списък на библейските книги, Библията съдържа 46 книги от Стария завет и 27 книги от Новия завет , общо 73 книги. Според източноправославния канон тези книги са с четири повече, общо 77 т.е. 50 книги от Стария завет и 27 от Новия завет . Според протестантския списък на Библията има общо 66 книги - 39/27.
Исторически и географски рамки на Библията
Цялата Библия е исторически и географски обусловена. Това е нейна характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни книги на човечеството: нейната мисъл е дълбоко вкоренена във времето и страните, в които е възниквала. Поради това, Библията не може да бъде разбрана без своята историческа и географска рамка.
От времето на Авраам, когато всъщност започва библейската история, до Откровението на Йоан, мисълта в Библията е тясно свързана с историческите събития в Близкия изток. Археологическите разкопки в Египет, Месопотамия и Палестина спомагат за разбирането на много библейски текстове. Например археологическите открития дават много обяснения за периода на цар Навуходоносор, за падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. и вавилонския плен (Втора книга на царете, Еремия, Ездра и др.). Библията дава отговор за всяка миграция, инвазия, подем и упадък на народите от Близкия изток, за възхода и гибелта на различни империи. Тези събития са се отразили не само на историята на Израел, но и на развитието на религиозното послание на Библията.
Събитията от библейската история се случват на територия, която обхваща почти целия древен Близък изток: Месопотамия, Египет и най-вече – от 13 век пр.н.е. – Палестина, наречена така по филистимците. В Библията тази страна се нарича Ханаан, според старото коренно население, след това Израилева Земя, Света земя, Обещана земя (Обетована земя) и накрая – Юдея по главната област със столица Йерусалим, която до 587 пр.н.е. (преди Навуходоносор) и от 350 пр.н.е. до 70 г., по време на римското владичество, запазва известна самостоятелност.
Възходящо развитие на религиозната мисъл в Библията
За да се оцени правилно религиозното съдържание на Библията, трябва да се вземе предвид възходящото развитие на нейната религиозна мисъл. Вярващите, които откриват в Библията олицетворението на Бога, смятат, че в нея религиозната мисъл е дадена и в рамките на човешките размишления. Тя има своята история, в нея участват и индивидите, и колективът, и епохите, и срещите с религиозната мисъл на съседите и т.н.
Съществува развитие от колективна религиозност през епохата на разцвет на монархията (10 век пр.н.е. и нататък) до издигане на индивидуалната религиозност в периода от 6 век пр.н.е. нататък.
Съществува усъвършенстване на познанието за Бога: от Всемогъщия Господ Бог на Авраам до Отеца на Исус Христос; от явяването на Бога в Изход, 3:2 до „Бог е любов“ в Първото послание на Йоан, 4:16. Брачният морал също не е формулиран изведнъж в Библията: Христос коригира схващанията от Стария завет (Матей, 5:27 – 32 и 19:3 – 12).
Голяма е дистанцията от началните и твърде неясни представи за задгробен живот, които се крият в старозаветната дума и понятие Шеол (преизподня), до новозаветните изрази, с които, въз основа на възкресението на Исус Христос, се описва вечния живот (Първо послание към коринтяните, 15).
Дълго съзрява „новата заповед“ на Исус Христос (Йоан, 13:34) от тясното схващане за любовта към ближния/ сънародника (Левит, 19:18) до заповедта за любов към неприятелите (Матей, 5:44 и Евангелие от Лука,6:27 – 35). Ограниченото националистично схващане за Бог в Стария завет се преобразява в универсалните призиви на пророците, особено в края на Книга на пророк Иона, а Христос окончателно оповестява за Бог, който „прави слънцето си да изгрява на злите и на добрите“ (Матей, 5:45). А най-зрялата формулировка на закона за любовта обединява в едно любовта към Бог и любовта към ближния: от проповедите на Исус (особено в Матей 22:34 – 40; Евангелие от Марко, 12:28 – 38, Лука, 10:25 – 28) до формулировката на Йоан (Първо послание на Йоан, 4:20 – 21): „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брат си’, той е лъжец...“.
Библията сред християните
Различните християнски общности – католици, източноправославни, протестанти и др. – смятат Библията за задължителна в религиозно отношение, за книга, която дава насоки за живота.
Въз основа на самата Библия се изтъкват следните нейни основни свойства:
- Библията сама се представя като боговдъхновена книга, т.е., въпреки нейните човешки автори, неин инициатор е Бог. Към това насочва въведението в пророческите беседи: Така казва Господ Иеова и заключението: Неум Яхве (Това са думи от Господа). Самият Исус Христос се позовава на Стария завет като на Божие слово (напр. Матей, 22:32). Апостолите също се позовават на Стария завет. Това е изрично формулирано от Апостол Павел във Второто послание към Тимотей, 3:16 – 17: Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело. (сравни Второ послание на Петър, 1:20).
- Каноничността на Библията се състои в следното: в Библията като сборник от свещени книги се включват само онези книги, които от древни времена са признати от Църквата за такива. Тези книги са възприети, съхранени и тълкувани така както са написани.
- За християните Библията е наука за спасението (Лука, 1:77, цитираният по-горе текст от Второто послание към Тимотей, Послание към римляните, 15;4).
Разпространение
Библията е най-печатаната и най-разпространената книга в света. Според данни от 2007 г. съществуват цялостни преводи на 438 езика и частични преводи на 2 454 езика.[1] Разпространението на Библията в световен мащаб се осъществява от различни международни библейски дружества, а в България от Българско библейско дружество.
Ползвани източници
- Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски)
- Светото писание в Интернет (Библията на словенски)
- Д-р Бонавентура Дуда, Opći uvod u Bibliju („Общ увод в Библията“), Загреб, 1980
Бележки
- ↑ Statistical Summary of languages with the Scriptures (United Bible Societies)
Външни препратки
- Различни версии на Библията - на български и други езици
- Православна Библия – издание на български от 1992 г.
- Библия - на църковнославянски език
- Библията - на латински, английски, гръцки и пр.
- Търсене в Библията - на 35 езика/50 версии
- Търсене в Библията - 38 версии, аудио Библия и библейски коментари
- Търсене в Библията - на български
- Библия Нов завет - на български
- Двуезични библейски текстове на иврит и английски
