 |
del.icio.us |
 |
Digg |
 |
Furl |
 |
|
 |
Rojo |
| Add to OnlyWire |
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, източници, без текст, който звучи като нечие лично тълкуване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Информация (от лат. informare - обучавам) първоначално е означавал процесът на предаване на знание или съдържание. В днешно време под информация се разбира налично, използваемо знание. Информацията е сведение или данни за каквото и да било събитие или обект.
Определение
Според Клод Шенон информация е това, което намалява неопределеността на даден обект спрямо друг, което по същество е дезинформираността на обекта спрямо втория и така се оказва, че дефиницията на Шенон е рекурсивна (т. е. информацията се дефинира чрез себе си или по-точно като обратното на антидота си). Това показва трудността при дефиниране на понятието "информация", която произлиза от същността му на философска категория (подобно на точка, пространство и т. н.). Според някои информацията се определя като инвариантен изоморфизъм, а според други като налична нееднородност.
Приема се, че информацията може да се разглежда на 3 нива на абстракция:
1. Статистико-вероятностно - това е нивото, на което тя се разглежда от математическата теория на информацията, основана от Шенон.
2. Семантично - това е ниво, на което се отчита факта, че определена информация може да има смисъл за даден обект.
3. Прагматично - разгледана на това ниво, информацията не само има смисъл за дадения обект, но има и определена полезност за него.
Пример:
Информация - "Доматите поскъпнаха с 20%."
Човек, който не знае български, възприема тази информация само на първо ниво, защото за него това е просто поредица от символи без какъвто и да е смисъл.
За всички, които знаят български, тази информация може да се разглежда и на семантично ниво, понеже тя има смисъл за тях.
За тези, които знаят български, но не ядат или не се занимават с домати по какъвто и да било начин, тя няма прагматично значение, понеже цената на доматите изобщо не ги засяга.
За всички онези, които ядат, продават, отглеждат или изобщо се занимават по някакъв начин с домати, тази информация носи и прагматично значение. Например за човек, който смята да ходи на пазар и да купи домати, тя би била полезна за да може да прецени колко пари да вземе със себе си.
Данни, информация, знание, мъдрост
Информацията често се свързва и примесва с понятията "данни" и "знание". Популярен е следният каламбур:
"Данните не са информация, информацията не е знание, знанието не е мъдрост" (в приблизително този си вид се приписва на Гари Флейк от Yahoo, а в по-стари варианти пред мъдростта има разбиране ;-)
Ако трябва да погледнем по-абстрактно - данните са синоним на информация, който е ориентиран към нейно проявление, което се характеризира с точно определен размер, структура и разположение в пространството и времето и интуитивно се асоциира с определена степен необработеност или неанализираност, а знанието е понятие, ориентирано по-скоро към разбирането за информация на нивото на абстракция на човешкото мислене и по-конкретно на ниво семантика и прагматика.
Данни: за да разграничат наблюдавани обекти или явления от останалите, хората им дават имена и се опитват да ги опишат с характеристики или свойства, за да могат да ги сравняват при различните наблюдения. Тези променливи характеристики или променливи величини за по-кратко се наричат променливи и съвкупността от стойности на променливите се нарича данни.
Информация е нещо като „разстояние“ между променливи, в променливата X има информация за променливата Y, ако конкретната стойност на Y зависи от тази на X (и обратно, т.е. кое от какво зависи, зависи от гледната точка). Шенон измерва информацията като стохастична зависимост между неопределените (или случайни) променливи X и Y, наричани условно предавател X и приемник Y. Казваме, че ако има зависимост между предавателя X и приемника Y, е осъществена комуникация или комуникационен (понякога информационен) канал за предаване (и приемане) на данни. Нашите сетива приемат данни от средата и ги предават на невроните.
Знание е (субективен) модел на зависимостта на двете променливи, който позволява на субекта да предвиди (предугади, познае) стойността на променливата Y по стойността на X. Смисълът на прогнозата е да се направи избор на „добро“ решение за действие, което би довело до „добър“ резултат.
Мъдрост е съдържанието на разделението на нещата на „добро“ и „лошо“.
