Иран

Article on other languages:

del.icio.us del.icio.us
Digg Digg
Furl Furl
Reddit Reddit
Rojo Rojo
Add to OnlyWire
جمهوری اسلامی ایران
Знаме на Иран Герб на Иран
(знаме) (герб)
Национален девиз: Независимост, Свобода, Ислямска република!
Местоположение на Иран
Официален език фарси
Столица Техеран
Най-голям град Техеран
върховен водач Али Хаменей
президент Махмуд Ахмадинеджад
Площ
- oбщо
на 17-то място
1 648 000 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота
на 18-то място
71.208.000 (2007[1]) (Преброяване 2007)
42 д/км2
БВП
- общо (2005)
- на човек
на 19-то място
$ 518,789 млрд
$ 3.045 US-$ (2006)
Валута Ирански риял (IRR)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
провъзгласяване на ислямската република
1 април 1979
Национален химн Химн на Иран
Интернет домейн .ir
Телефонен код +98

Иран (на фарси: ایران) е суверенна държава, чието име преди 1935 г. е Персия. Според различни дефиниции, тя е разположена в Югозападна Азия, Близкия Изток, и Централна Евразия.

Съдържание

История

Основна статия: История на Иран
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Името Персия произлиза от Персис - древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо "(земя) на арийците" и е свързано с ранните миграции на арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. Езика си обаче наричат Фарси (персийски), по името на областта, чийто диалект бил приет за държавен и литературен език.

Персия води няколко неуспешни войни с Древна Гърция, но Гърция не нанася съществен удар на Персия.Почти завладяна завладяна от Александър Велики през 4 век пр.н.е., тя съвсем скоро възвръща своето величие. Последвали победи от ислямските арабски войски през 7 век, след това от Селджукските турци и поражение монголците при което губи значителна част от територията си. През 16-ти век си възвърнала отново своята сила със Сафавидите и след това други крале или шахи. През целия 17-ти век Персия е била под натиска на Русия и Великобритания и започнал процес на модернизация, който продължил до 20-ти век. Иранците копнеели за промяна и това довело до Персийската революция от 1905/1911. През 1953 Иранския премиер Мохамед Мосадек, който бил избран от парламента през 1923 и отново през 1944, и който бил премиер до 1951, бил свален от властта от британските и американските разузнавателни служби („Операция Аякс“). Много учени предполагат. че насилствено сваляне от властта е било мотивирано от британско-американското противопоставяне на опита на Мосадек да национализира иранския петрол.

След падането на Моссадек шах Мохамед Реза Пахлави (ирански монарх) увеличил още повече диктатурата. Със силна подкрепа от САЩ и Великобритания, шахът още повече модернизирал иранската индустрия, но потъпкал гражданските свободи. Неговата автократична власт, включваща системно изтезание и други потъпквания на човешката свобода, довела до Иранската революция и сваляне на неговия режим през 1979. След повече от година политическа борба между множество различни групи, Ислямската република е основана под Аятолах Хомейни чрез гласуване.

Новата теократична политическа система въвела няколко консервативни реформи, насочени в антизападен курс, особено срещу САЩ, което довело през 1953 г. до падане на избраното правителство и затвърдило потисническия режим на шаха за повече от 25 години. Западния свят все повече смятал Иран за враждебна сила.

През 1980 г. Ирак атакува Иран и последвала разрушителна ирано-иракска война, продължила до 1988 г. Все пак, през последните години демократичната политическа структура доведе до избиране на много реформистки държавници, включително президента, Мохамад Хатами.

Виж също: пълен списък на иранските кралства

География

Карта на Иран
Иран от спътник

Главна статия: География на Иран

Политически и физически, Иран граничи с Пакистан (909 km граница) и Афганистан (936 km) на изток, Туркменистан (1000 km) на североизток, Каспийско море на север, Азърбайджан (500 km) и Армения (35 km) на северозапад, Турция (500 km) и Ирак (1458 km) на запад, и Персийския залив, Ормузкия пролив и Оманския залив на юг. Територията на Иран възлиза на 1 648 195 km² (18-о място в света). Иранския пейзаж е в преобладаващата си част е от скалисти планински вериги, които разделят различни водни басейни или плата едно от друго. Гъсто населената западна част е най-планинска, с планински вериги като Загрос и Алборз, втората от които също така има най-високата иранска точка, Дамаванд на 5 607 м. Източната половина се състои от най-много необитавани пустинни полета.

Единствените големи равнини се намират по брега на Каспийско море и на северния край на Персийския залив, където Иран граничи с устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). По-малки, несвързани равнини се намират по останалия брях на Персийския залив, Хормузкия пролив и Османския пролив. Иранския климат е предимно сух или полусух, и субтропически покрай Каспийското крайбрежие. Иран се смята за една от петнадесетте държави, които обхващат т.нар. "Люлка на човечеството"

Виж също: Списък с градовете в Иран.

Административно деление

Основна статия: Остани в Иран
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Иран се състои от 30 остана (остан-хаа, единственено число: остан):

Административна карта на Иран
  1. Техеран
  2. Кум
  3. Маркажи
  4. Куазвин
  5. Гилян
  6. Ардабил
  7. Занян
  8. Източен Азербейджан
  9. Западен Азербейджан
  10. Кордестан
  11. Хамадан
  12. Керманшах
  13. Илам
  14. Лурестан
  15. Хузестан
  1. Чахар Махаал и Бахтияри
  2. Кохкилюен и Байер Ахмед
  3. Бушехр
  4. Фарс
  5. Хормозган
  6. Систан и Белуджистан
  7. Керман
  8. Язд
  9. Исфахан
  10. Семнан
  11. Мазандаран
  12. Голестан
  13. Северен Хорасан
  14. Разави Хорасан
  15. Южен Хорасан

Население

Главна статия: Население на Иран

Болшинството от иранците произхождат от арийците. Повечето говорят един от иранските езици, въпреки че само персийския е официален. Макар че числото, процента, и определението на различните иранци е оспорвано, главните групи в категорията на иранските езици включват персийски (71%), джилаки и мазандарани (2%), кюрдски (3%), люрски (2%), балучи (2%), азерийски (14%), турски (2%), арабски (3%), арменски, еврейски, асирийски и други.¹

Етнически състав

Повечето иранци са мюсюлмани; 89% изповядват шииския ислям, шиизъм, официалната национална религия, а около 10% изповядват сунитски ислям, сунизъм, който преобладава в повечето ислямски страни. Немюсюлманските религиозни малцинства включват Бахаити, зороастрианци, също така и евреи и християни. Последните три са официално признати малобройни религии и имат запазени места в парламента. Мащаба на иранското население нараства драматично през втората половина на 20-ти век. Туризъм - годишно страната се посещава от 150 хил. туристи.

От София до Техеран - 2 529 км

Държавно устройство

Основна статия:Държавно устройство на Иран

Политика

Икономика

Главна статия: Икономика на Иран

Сграда на централната банка в Техеран

Икономиката е комбинация от централно планова, държавно притежание на петрол и други големи начинания, селско земеделие, и малко частни традиционни и обслужващи търговски начинания. Настоящата администрация продължава да следва пазарните реформистки планове на предишната и показва, че ще преследва диверсификация на несамостоятелната петролна икономика на Иран. Иран се опитва да диверсифицира от инвестирането на средства в други райони, включително химикали, добити от петрола. Иран също така се надява да привлече милиарди долари от чуждестранни инвеститори чрез създаване на по-покровителствен инвестиционен климат (т.е., намаляване на ограниченията и митата по вноса, създавайки свободни търговски зони).

Риялът е иранската официална валута. Иран е втория най-голям петролен производител на ОПЕК и държи 10% световните петролни запаси. Иран също така има вторите най-големи запаси с природен газ в света (след Русия). Големият петролен пазар през 1996 помогна при финансовите затруднения на Иран и позволи на Техеран да плати своевременно дълговите сметки. Финансовата ситуация в Иран се затяга през 1997 г., заради ниските цени на петрола. Последващото повишаване на цената на петрола през 1999/2000 позволи на Иран да си поеме въздух. Иранските бюджетни дефицити са хроничен проблем, до известна степен поради високите държавни субсидии -- общо около $4,7 милиарда на година -- включително хранителни продукти и особено бензин.

Обслужващия сектор изглежда има най-големия дългосрочен растеж от гледна точка на неговия дял в БНП, но секторът продължава да е непостоянен. Държавната инвестиция подпомага земеделието, обаче, с либерализация на продукцията и разрастване на износните пазари. Обширните напоителни проекти, заедно с по-обширната продукция на износни земеделски продукти като фурми, цветя и шам-фъстък, породиха най-бързия икономически ръст в Иран през 90-те години. Земеделието продължава да бъде един от най-големите работодатели - 22% от всички работи според статистическо преброяване през 1991.

Култура

Главна статия: Културата на Иран - участие на иранците в световната култура.

Вижте още

Външни препратки


This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.


Giant Panda

Mercedes Car
James Bond Guide
This site monitored by SitePinger.net