Article on other languages:
- كورت_غودل
- কুর্ট_গ্যোডেল
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- کورت_گودل
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- קורט_גדל
- कुर्ट_गेडेल
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- クルト・ゲーデル
- Kurt_Gödel
- ಕರ್ಟ್_ಗುಡ್ಲ್
- 쿠르트_괴델
- Curtius_Gödel
- Kurts_Gēdels
- Курт_Гедел
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Godel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Гёдель,_Курт
- कर्ट_गोडेल
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Курт_Гедел
- Kurt_Gödel
- คูร์ท_เกอเดิล
- Kurt_Gödel
- Kurt_Gödel
- Гедель_Курт
- Kurt_Gödel
- 库尔特·哥德尔
 |
del.icio.us |
 |
Digg |
 |
Furl |
 |
|
 |
Rojo |
| Add to OnlyWire |
| Курт Гьодел | |
|---|---|
 австрийски математик, философ, логик |
|
| Роден | на 28 април 1906 в Бърно, Австро-Унгария |
| Починал | на 14 януари 1978 в Принстън, САЩ |
| Гражданство | австро-унгарско, американско |
| Народност | австриец |
| Професия | математик, логик |
| Работил в | Института за авангардни изследвания, Принстън, Ню Джърси |
| Алма матер | Виенския университет |
| Известен с | Теорема за непълнотата |
| По-важни награди |
Медал Алберт Айнщайн (1951) |
| Религиозни възгледи | Християнин |
| Подпис |  |
Курт Гьодел (IPA: [kʊɐ̯t ˈgøːdl̩], на немски: Kurt Gödel) е австрийски и американски логик, математик и философ.
Гьодел е един от най-значимите логици на всички времена. Работите му имат съществено влияние върху научното и философско мислене на XX. век, още от началото на века, когато Хилберт, Акерман, Уайтхед, Ръсел поставят основите на използването на логиката и теорията на множествата за разбиране на основите на математиката.
Гьодел е познат преди всичко с неговите теореми за непълнота, публикувани през 1931, когато е бил на 25 години, една година след защитата на докторската си дисертация във Виенския университет. По-известната теорема за непълнота гласи, че за всяка вътрешно непротиворечива, рекурсивна аксиоматична система, достатъчна за да опише аритметиката на естествените числа (Аритметика на Пеано), съществуват верни твърдения за естествените числа, които не могат да бъдат доказани в рамките на тази аксиоматична система.
Той доказва, че хипотезата за континуума не може да бъде отхвърлена в рамките на теорията на множествата, ако нейните аксиоми са непротиворечиви. Той прави и съществени приноси в теорията на доказателствата, изяснявайки връзките между класическата, съждителна и модална логика.
