Мустафа Кемал Ататюрк

Article in other languages:

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Кемал Ататюрк Първи президент на Турция

Роден:	19 май 1881 Солун, днес Гърция
Починал:	10 ноември 1938 Истанбул, Турция

Мустафа Кемал Ататюрк (на турски: Mustafa Kemal Atatürk) е турски генерал и политик, основател и пръв президент (1923–1938) на Република Турция.

Ататюрк слага край на отживялата Османска династия, просъществувала повече от 6 века, като я заменя с република и въвежда правителство, отразяващо волята на народа. През своя 15-годишен мандат, продължил до смъртта му през 1938 година, Ататюрк прокарва реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера без аналог в друга държава. В дейността си се ръководи от принципите и основите на модерния европеизъм — заменя арабската писменост с приспособена към особеностите на турския език латиница, въвежда като цяло модерната секуларна държава, забранява носенето на фереджета и фесове в обществени сгради и институции, установява равноправието на жените и т.н.

Биография

Според повечето му биографии, Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 г. в турско семейство. Неговият прадядо по бащина линия принадлежи към юруците, които от своя страна принадлежат към огузите, старо тюркско племе. Баща му е член на местния орган за спазване на общественния ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина.Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде Ханъм е българо-мохамеданка. Според друга тя произлиза от земеделско семейство от Лангаза, в близост до Солун.Родителите му се женят през 1871 година.

Според някои български изследователи Ататюрк има помашки произход и е роден в село Горно бърдо.^[1]

Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г., и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и срещу България в Балканските войни. За кратко е военен аташе в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни.

През Първата световна война е командир на дивизия, която успешно действа в Галиполската отбранителна операция срещу съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се сражава в Кавказ и Сирия. През май 1919 г. оглавява националната революция в Самсун, като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните околности. Победата над гърците през септември 1922 г. позволява на Мустафа Кемал да ревизира Севърския мирен договор от 1920 г. чрез Лозанския договор от 1923 г. и да получи контрол върху Цариград.

На 23 април 1920 г. сформира временно правителство в Анкара. Неговият режим официално премахва султанската власт през ноември 1922 г., а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент. През март 1924 г. отменя традиционната религиозна институция - Халифата, което позволява Турция да се превърне в светска държава. През 1935 г. приема презимето Ататюрк - „баща на турците“. Управлява до смъртта си през 1938 година.

„Гледам на света с отворено сърце, изпълнено с чисти чувства и приятелство...“