|
Article on other languages:
|
Невроните, наричани още нервни клетки, са важен клас клетки на нервната тъкан, изграждащи нервната система. Състоят се от звездовидно телце, няколко къси израстъци (дендрити) и един дълъг, наречен аксон. Повърхността на телцето е покрита с множество къси израстъци, подобни на пипала. Те се наричат дендрити. Невроните при гръбначните са разположени в главния мозък, в гръбначния мозък и в нервите и ганглиите на периферната нервна система. Функцията им е да приемат, обработват и предават нервна информация. Важна характеристика на невроните е наличието на възбудими мембрани, които им позволяват да провеждат нервни импулси. ИсторияКонцепцията за невроните като основна структурно-функционална единица на нервната система е разработена от испанския анатом Сантяго Рамон и Кахал в началото на 20 век. Кахал изказва предположение, че невроните са отделни клетки, които комуникират една с друга по специализирани възли. Тази хипотеза става известна като доктрината за невроните, една от основополагащите догми на съвременната невробиология. За наблюдаването на структурата на отделните неврони спомага разработеният от Камило Голджи метод за оцветяване на нервната тъкан посредством използването на сребърен нитрат. Когато този метод се приложи към невроните, оцветените клетки получават черни очертания при насочена към тях светлина.Невроните се свързват помежду си и с мускуната тъкан чрез синапси. Анатомия и хистологияГоляма част от невроните са тясно специализирани и те се различават по своята структура. Невроните имат клетъчни израстъци, които използват, за да приемат и предават информация.
Класификация на невроните
|
This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.
Mercedes Car
This site monitored by SitePinger.net