Пуерто Рико:

В периода между 120 г. пр.Хр. и 400 г. пр.Хр. на острова пристигат представители на индианското племе Игнери от района на река Ориноко в Южна Америка. През VII и XI век, на острова започват да се заселват представители на индианското племе Аравак, основатели на културата Таино, и примерно към 1000 година от н.е. тази култура става доминираща на острова чак до пристигането на Колумб през 1493 година.

Историята на остров Пуерто Рико (на испански: „Богато пристанище”) преди пристигането на Христофор Колумб не е детайлно изследвана. Знанията за населението и политическата организация на острова се базират на археологически разкопки и на хрониките на испанските конкистадори. Първият труд посветен на историята на Пуерто Рико е написан от монаха Иниго Абат и Ласиера (Fray Iñigo Abbad y Lasierra) през 1786 година, 293 години след идването на испанците. Археологически разкопки проведени през 1990 година на о. Виекес откриват най-древните човешки останки открити досега на територията на Пуерто Рико. Останките са наречени „Човекът от Пуерто Феро” и датират от 2000 година пр. Хр. Между 120 и 400 година от нашата ера, племе от местността на река Ориноко пристига на острова. Между 7 и 11 век на острова се развива индианското племе Таино, което владее Пуерто Рико до пристигането на испанците през 1493 година.

Следколумбова история

На 19 ноември 1493 г. - експедицията на Хр. Колумб достига о-в Пуерто Рико. На острова живеят индианци- араваки и кариби, унищожени за 40 г. През 1515 г. започва отглеждане на захарна тръстика и заселване на негри-роби, през 1873 г. робството е отменено. Испано-американска война започва през 1898 г. , като войските на САЩ окупират острова. 1948 г. -САЩ предоставят права на Пуерто Рико да избира свой губернатор през 1948 г. От 1952 г. Пуерто Рико има статут на "свободно присъединила се" към САЩ държава. През Декември 1998 г. следва пореден плебисцит - по-голямата част от населението се обявява за запазване статута на "свободно присъединила се" към САЩ държава.

Административно деление

Държавно устройство

"Свободно присъединила се към САЩ" държава с права на самоуправление. Върховната законодателна власт принадлежи на Конгреса на САЩ. Там Пуерто Рико е представен от комисар-резидент (с права на законодателна инициатива, но без право на глас). Законодателната власт в рамките на автономията на Пуерто Рико се осъществява от Законодателното събрание, състоящо се от Сенат (28 члена) и Палата на представителите (54 депутата), избирани за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години и Консултативен съвет от 15 министри.

Население и религия

Естественият прираст е 14. Средна продължителност на живота при мъжете е 73 г., а при жените е 79 г. Етнически състав е следният: пуерториканци - 99.2 % (50 % - мулати и негри, 50 % - бели), американци - 0.6 %, други - 0.2 %. Религиозният състав е: християни - 98.7 % (от тях католици - 81.4 %, протестанти - 18.6 %), други - 1.3 %. В САЩ живеят над 2.5 млн. пуерториканци, половината от тях - в Ню Йорк. Градско население - 76 %.

География

Островът е разположен в Карибски регион, остров между Карибско море и Северния Атлантически океан, на около 1 600 километра източно от Доминиканската република, на югоиюток от Маями, Флорида. Географските му координати са 18º 15' северна ширина, 66º 30' западна дължина

Площта на Пуерто Рико е 9 104 квадратни километра.

Максималната му дължина от най-източната точка (Пунта Пуерка) до най-западната точка (Пунта Игеро) е 190 км, ширината му от най-северната тока (Изабеля) до най-южната точка (Пунта Колон) е 65 км.

На запад граничи с Доминиканската република и Хаити (о. Хиспаньола), като от тях го разделя проливът Мона, на изток граничи с американските Вирджински острови, на север е разположен Атлантическия океан, а на юг — Карибско море.

Свободно асоциираният щат Пуерто Рико (испански език: Estado Libre Asociado de Puerto Rico [estaðo libɾe asosjaðo ðe pweɾto riko]), накратко наричан Пуерто Рико, е неинкорпорирана територия на Съединените американски щати, която се намира в североизточно Карибско море, на изток от Доминиканската република и на запад от Вирджинските острови, на около 1500 километра южно от бреговете на Флорида. Архипелагът Пуерто Рико включва о. Пуерто Рико, най-малкият от Големите Антили, и доста по-малки острови и заливи, по-големи от които са о. Мона, о. Кулебра и о. Виекес. Пуерторикнаците понякога наричат себе си борикуа (boricua), което е названието на острова използвано от местното индианско население от племето Таино. Характерът на политическите връзки със Съединените американски щати е обект на продължаващ и днес дебат между Острова, Американския конгрес и Организацията на обединените нации. Тези които поддържат запазването на статуквото (на Свободно асоцииран щат) настояват, че Пуерто Рико е влезнал в доброволно асоцииране със САЩ, но според президентската комисия съставена от администрацията на президента Клинтън за изучаване на статуса, Пуерто Рико е неинкорпорирана територия на САЩ, която попада под пълната юрисдикция на Сената и Президента, но има правото да приеме собствена конституция, с която да установи вътрешната форма на управлението си. Пуерто Рико има право на самоуправление що се отнася до вътрешните си дела.

Релеф и климат

Тропичен, пасатен. Средните месечни температури в ниските части са 24-28 градуса Сº, а в планините - с няколко градуса по-ниски. Чести са силните урагани. Валежи - в северните части 1400-2500 мм, а в южните - под 800 мм. Растителност - във влажните части - вечнозелени смесени гори, на юг и запад - сухоустойчиви храсти.

Икономика

Стопанство - главна роля в икономиката играят американски компании. Икономически активното население е около 1 млн., от тях 3 % са заети в селското стопанство, 16 % в промишлеността, 8 % в строителството и транспорта, 60 % в търговията и услугите. Промишлеността е представена от нефтопреработваща и химическа (нефт от Венецуела), химико-фармацевтична промишленост и машиностроене. Основни селскостопански култури - захарна тръстика, тютюн (200 т), ананаси, банани, батати, ямс, кафе (15 хил. т). Отглежда се едър рогат добитък (600 хил. глави), свине (200 хил. глави), птици. Развива се и риболовът.

Транспорт

Шосета - 14 хил. км, ж.п. линии - 100 км, обслужващи захарните плантации. Основните морски пристанища са Сан Хуан, Понсе, Маягуес. Има и две международни летища - в Сан Хуан и Агуадил.

Туризъм

Страната се посещава ежегодно от над 2.0 млн. туристи (главно от САЩ, Канада, Испания, Мексико и др.).

Източници

Външни препратки