Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области.
Естествените числа се записват чрез повтаряне на римските цифри, които са се появили около 500 г.пр.н.е. у етруските.
Римските цифри са следните:
I или i за едно,
V или v за пет,
X или x за десет,
L или l за петдесет,
C или c за сто (лат. centum),
D или d за петстотин (произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000)
M или m за хиляда (лат. mille), или се е използвала гръцката буква Φ.
Системата, използвана в античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:
Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
Символите са групирани в низходящ ред по стойност освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван единствено от C, но не от I, V или X.
При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи.
Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.
Числата от 1 до 100 с римски цифри
1
2
3
4
5
6
7
8
9
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
10
X
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XIX
20
XX
XXI
XXII
XXIII
XXIV
XXV
XXVI
XXVII
XXVIII
XXIX
30
XXX
XXXI
XXXII
XXXIII
XXXIV
XXXV
XXXVI
XXXVII
XXXVIII
XXXIX
40
XL
XLI
XLII
XLIII
XLIV
XLV
XLVI
XLVII
XLVIII
XLIX
50
L
LI
LII
LIII
LIV
LV
LVI
LVII
LVIII
LIX
60
LX
LXI
LXII
LXIII
LXIV
LXV
LXVI
LXVII
LXVIII
LXIX
70
LXX
LXXI
LXXII
LXXIII
LXXIV
LXXV
LXXVI
LXXVII
LXXVIII
LXXIX
80
LXXX
LXXXI
LXXXII
LXXXIII
LXXXIV
LXXXV
LXXXVI
LXXXVII
LXXXVIII
LXXXIX
90
XC
XCI
XCII
XCIII
XCIV
XCV
XCVI
XCVII
XCVIII
XCIX
Основните числа от 1 до 3000 с римски цифри
+ 10
×10
×100
×1000
1
I
XI
X
C
M
2
II
XII
XX
CC
MM
3
III
XIII
XXX
CCC
MMM
4
IV
XIV
XL
CD
5
V
XV
L
D
6
VI
XVI
LX
DC
7
VII
XVII
LXX
DCC
8
VIII
XVIII
LXXX
DCCC
9
IX
XIX
XC
CM
Въпреки че съществувало понятие, близко до значението на 0, за числото 0 не съществувала римска цифра. Липсата на такова число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с арабски цифри.
За да се определи стойността на едно число, написано с римски цифри, то трябва да се чете от ляво на дясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, то тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда. При стойности, по-големи от 4000, това правило се променя.
XVI = 10 + 5 + 1 = 16
XIV = 10 - 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
DIX = 500 - 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използвайки всеки базов символ по веднъж, това дава числото на звяра)
В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.