Article on other languages:
- سلالة_تشينغ
- Dinastija_Qing
- Dinastia_Qing
- Dynastie_Čching
- Brenhinllin_Qing
- Qing-dynastiet
- Qing-Dynastie
- Qing_Dynasty
- Dinastio_Qing
- Dinastía_Qing
- Qing_dinastia
- Qing-dynastia
- Dynastie_Qing
- שושלת_צ'ינג
- Dinastija_Qing
- Csing-dinasztia
- Dinasti_Qing
- Kingveldið
- Dinastia_Qing
- 清
- 청나라
- Domus_Tsingiana
- Čing_dinastija
- Манж_Чин_улс
- छिंग_राजवंश
- Dinasti_Qing
- Qing-Dynastie
- Qing-dynastie
- Qing-dynastiet
- Mandżurska_dynastia_Qing
- Dinastia_Qing
- Dinastia_Qing
- Цин
- Dinastija_Qing
- Qing_Dynasty
- Династија_Ћинг
- Qingdynastin
- Nasaba_ya_Qing
- சிங்_வம்சம்
- ราชวงศ์ชิง
- Qing_Hanedanı
- Династія_Цін
- Nhà_Thanh
- 清朝
- 清朝
 |
del.icio.us |
 |
Digg |
 |
Furl |
 |
|
 |
Rojo |
| Add to OnlyWire |
Династията Цин (манджурски: daicing gurun), също династия Манджу, е последната династия в Китай. Създадена през 1616 г. от манджурите под ръководството на Нурачи. Властва от 1644 г. в Кралство Китай. Заменя династията Мин, а краят и идва през 1911 г., след което се създава Република Китай на 1 януари 1912 г.
Цин е втората династия с чуждестранен характер в Китай след монголската династия Юан. Създаването на династията се базира основно на бунта на хората на Джурджени (или Джурхи), които по времето на династията Жин (1125–1234, позната и като късна Жин династия) владеели Северен Китай. През 1635 г. джурджите заменят името си с манджу. От 1636 г. тяхната династия се преименува на Цин , за да изрази своето превъзходство спрямо династията Мин (знакът Цин е повече от знака Мин според китайската писмена система).
При владичеството на Нурачи (1559-1626) и неговия осми син Хуанг Тай Жи (понякога Абахай, 1592-1643) династията достиг своя апогей. Нейната военна сила се основава на осемте бани (ръководни единици), по-късно допълнена от съществуващата армия на хан китайците, наричана "армията на зелените знамена". Първият императорски дворец е в Шенян, където е и гробът на Нурачи.
Много важен момент в китайската история и историята на династията Цин е включването на Чахар-монголите във войната срещу Лигдан Кан в периода 1632–1635, а с предаването на императорския престол на Абахай идва и краят на династията. През 1641 г. манджуците предприемат голямо нашествие в Китай (династия Мин), при което завоюват 88 града, поет контрола над 6 други града и проникват чак до полуостров Ляодонг. През 1644 г. идва и краят на династията Мин, двама манджурски принца и единственият Мин-генерал Ву Шангуй преследват бунтовническия лидер Лий Циченг чак до Хунан, където през октомври 1645 г. той е убит от група селяни.
