Че Гевара

Article on other languages:

del.icio.us del.icio.us
Digg Digg
Furl Furl
Reddit Reddit
Rojo Rojo
Add to OnlyWire
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна
Че Гевара

аржентински революционер
Куба 1ви Министър на промишлеността на Куба
23 февруари 1961 — 1 април 1965
Президент Фидел Кастро
Предшественик няма, длъжността е създадена
Наследник Артуро Гусман
Роден 14 юни 1928
Росарио, Аржентина Аржентина
Починал 9 октомври 1967
Ла Игера, Боливия Боливия
Назначен от Фидел Кастро
Полит. партия Кубинска комунистическа партия
Съпруга Илда Гадеа (1955—1959)
Алейда Марч (1959-1967)
Професия лекар, хирург и дерматолог

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че[1] е аржентински политик, общественик и революционер.

Съдържание

Кратка биография

Ернесто Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник.

Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.

Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го диктатура. Той е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти.[2] В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.

Ернесто 'Че' Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни - първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.

Хронология

Че на 17 години

1928

  • 14 юни - Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е роден в град Росарио, Аржентина, първороден син на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Семейството му принадлежи към средната класа и е добре материално осигурено.

1930

  • Двегодишният Ернесто получава първия си пристъп на астма. Тя ще го преследва цял живот. Семейството се премества по-късно да живее в Алта Гарсия, Кордова, местност, известна със здравословния си климат.

1947

1950

  • Ернесто пътува из цяла Аржентина, обикаля почти всички най-бедни провинции, сам, на мотоциклет и изминава около 4500 километра.

1952

  • Заедно с Алберто Гранадо, негов приятел и колега, биохимик, Ернесто осъществява пътешествие с мотоциклет из Южна Америка. Те посещават Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. В този период Ернесто Гевара живее за кратко в колония за прокажени в Хуамбо. Пътуванията са описани в книгата му "Мотоциклетни дневници" (Diarios de Motocicleta), а през 2003 излиза и едноименния филм, съвместно производство на САЩ и Аржентина.

1953

1953 - 1954

  • Второто латиноамериканско пътешествие, заедно с друг свой приятел заминава за Боливия. Пътува из Централна Америка, посещава Панама, Коста Рика и Гватемала. В този период Ернесто среща Илда Гадеа, за която по-късно се жени в Мексико.

1954

1955

Че и Илда
  • Оженва се за Илда Гадея, перуанска революционерка, от която има дъщеря Илда. Работи известно време като лекар.
  • юни - В Мексико Сити Ернесто Гевара се запознава с Фидел Кастро, който вече прави планове за въоръжено завръщане в Куба. Малко по-късно, заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка.

1956

  • Арестуван за участието си в подготовката на десанта. Срещу него е повдигнато обвинение. От юни до август лежи в затвора в Мексико Сити.
  • 2 декември - Отрядът на Фидел Кастро и Ернесто Гевара дебаркира на южният бряг на Куба с яхтата "Гранма".
  • 18 декември - Макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, Че е един от осемнадесетте революционери (от общо 82), които успяват да се изтръгнат живи от обръча, за да образуват ядрото на въстаническата армия, възглавявана от Фидел Кастро и започнат партизанска война в планината Сиера Маестра.

1957

  • 5 юни - Че получава званието "майор" (на испански Comandante), което е най-високото звание във въстаническата армия и преди него само Фидел Кастро го е носел.
  • В края на годината войната навлиза в решителната си фаза. През цялото време, в планинския лагер Че се опитва да издава списанието "Свободна Куба" (Cuba Libre).

1958

1959

1960

1961

1963

Че с децата си

1964

1965

1965 - 1966

  • намира се в белгийско Конго, където подготвя партизани. След като не получава подкрепата на местното население, се завръща в Куба. Счита тази операция за провал.

1966

1967

  • 23 март - Партизански отряди в Боливия, водени и от Че постигат първата си значителна победа над боливийската армия.
  • 10 април - Нов триумф на отрядите на Че Гевара.
  • 14 май - Боливийската армия открива и атакува главният партизански лагер, малко преди да бъде евакуиран.
  • 8 октомври - Битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, Боливия. Раненият Че попада в плен. Акцията е организирана от ЦРУ.
  • 9 октомври - По заповед от Вашингтон Ернесто 'Че' Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията.
  • 15 октомври - Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.

1968

  • юни - в Хавана излиза първото издание на книгата "Боливийски дневник".

1997

  • 28 юни - Група от кубински и аржентински учени открива гроба на Че и още 6-ма партизани близо до Вилегранде. Останките са пренесени в Санта Клара.

2007

  • 25 октомври - Бившият агент на ЦРУ Густаво Вийолдо, един от тези преследвали Че през 1967 година, продава на търг предмети, свързани със смъртта на ел команданте, между които и кичур коса. [3]

Съвременно възприемане на 'Че' Гевара

паметник на Че Гевара в Санта Клара, където се намират и останките му

Оценките на личността и дейността на Ернесто 'Че' Гевара в съвременния свят са все още заобиколени с противоречия и спорове.

Отрицателно

Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безскрупулен и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и бива определян като "изключително успешна измислица на световната левица". Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.

Положително

От друга страна, за много хора той е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. "Че" Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.

Приживе "Че" Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:

Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро

В последните години се засилва тенденцията застъпници на "Че" Гевара да заемат управляващи постове в някои държави. Така например в Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Ево Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че [4]. През 2006, по време на официална визита, президентът на Венецуела Уго Чавес, заедно с Фидел Кастро посещава [5] дома на Че Гевара в Кордова, Аржентина.

През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.

"Че" за себе си

Самият "Че" никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според "Че", главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.

Легендата 'Че' Гевара

Манифестация в Аржентина 2006 година

През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.

След смъртта му най-вече харизматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен, благодарение на този портрет, направен случайно от кубинския фотограф Алберто Корда по време на траурна церемония през 1960 г. Той завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост и независимост, непримиримостта, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на "поп" изкуството - което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството [6]. Ликът му може да се види на тениски и шапки, цигарени кутии и табакери, плакати и графити, а освен това присъства в продуктите и по време на концертите на американската рапкор група Rage Against the Machine, известна с политическата насоченост на текстовете си.

Бележки

  1. ↑ В Латинска Америка започват да наричат Ернесто Гевара Че (и el Che, „Че-то“), защото е аржентинец. В Аржентина (както в Уругвай и донякъде в Боливия, макар и да не е чак толкова разпространено), частичката che има звателна функция и може да се преведе с българското „бе“, „де“, „хей“, „човече“, „хора“. Служи за обръщение към един или повече събеседници и е тъй характерна за аржентинския разговорен език, че често другите испаноговорящи на смях или на галено могат да нарекат когото и да било от Аржентина „че“.
  2. ↑ Courtois, Stephanie; et al (1999). „The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression“, Harvard University Press, стр. 652.
  3. ↑ http://news.yahoo.com/s/nm/20071026/od_uk_nm/oukoe_uk_che_hair_auction
  4. ↑ [Ево Моралес: Продължител съм на Че Гевара]
  5. ↑ [Кастро и Чавес навестили дом Че Гевары]
  6. ↑ [Che: The icon and the ad, BBC]

Библиография

  • Che Guevara E. Obras. 1957—1967. Vol. I—II. La Habana, 1970.
  • Che Guevara E. Escritos y discursos. T. 1-9. La Habana: Editorial de Ciencias Sociales, 1977.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Че Гевара.
Уикицитат

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5_%D0%93%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.

Giant Panda

Mercedes Car
James Bond Guide
This site monitored by SitePinger.net